Художествената галерия в Казанлък е една от най-старите в България, основана през 1901 г. от Петър Топузов и Иван Енчев-Видю като „Музей за старини и изкуства“. Първата творба, която слага началото на най-ранната в България художествена сбирка, е акварелът на Радомир Мандов „Останки от цар-Асеновата крепост“. В периода 1930–1958 г. директор на музея е художникът и писател Димитър Чорбаджийски–Чудомир, който обогатява колекцията с национално значими автори. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт. Тя притежава ценен фонд от живописни, графични и скулптурни творби на именити български художници като Иван Милев, Дечко Узунов и Цанко Лавренов. Постоянната експозиция показва 266 подбрани произведения, включително сбирка от 57 икони. Казанлъшката галерия съхранява специфичния дух на Долината на тракийските владетели, превръщайки се в пазител на националния художествен код.