Националният литературен музей (НЛМ) е създаден през 1976 г. като специализирана институция за опазване на литературното наследство на България. Той координира мрежа от 13 мемориални къщи и литературни кабинети на най-големите български класици. Музеят събира ръкописи, архиви, лични библиотеки и предмети на автори като Иван Вазов, Пейо Яворов и Никола Вапцаров. Дейността му е насочена към научно изследване, популяризиране и консервация на документалната памет на българското слово. НЛМ е основен център за литературни изследвания и културен диалог, организирайки множество изложби и конференции. Институцията играе критична роля в поддържането на националното самосъзнание чрез съхраняване на домовете, в които се е раждала българската литература.